Yara N-Sensor

N-Sensor – решението за променливо торене с азот

Yara N-Sensor e азотен сензор за променливо торене, който измерва в реално време нуждата на растенията от азот и управлява в реално време нормата, с която с която торачката тори.

Yara N-Sensor осигурява приложението на правилното и оптимално количество тор във всяка една част от блока. През годините N-Sensor се е превърнал в еталон за прецизно земеделие.

Yara_N-Sensor

N-Sensor: „наблюдава“ културите от кабината на трактора

Променливото торене е една от главните цели на прецизното земеделие.  Необходими са много точни и ефективни инструменти, за да се определи точната и актуална нужда на растенията. Технологиите за дистанционно измерване (наблюдение) в реално време дават тази информация бързо, прецизно и рентабилно. Yara N-Sensor измерва усвояния азот на база на отразената светлина от повърхността на растенията (листата и стъблото) и по този начин осъществява променливо торене в реално време.

Ползи от използването на N-Sensor

  • Осигуряване на оптималното количество тор във всяка част от полето
  • Повишаване на потенциала на реколтата в цялото поле
  • Повишаване на ефективността при употребата на тор
  • Повишаване на добива
  • Редуциране на риска от полягане при житните култури
  • По-хомогенен добив и изравняване на качеството
  • Намаляване на времето и разходите за жътва
  • Намаляване на въздействието върху околната среда

 

Как работи Yara N-Sensor?

N-Sensor определя нуждата от азот като измерва отразената от растенията светлина покривайки площ около 50 кв. на всяко измерване. Измервания се правят всяка секунда. N-Sensor измерва отразяването на светлината при специфични диапазони, свързани със съдържанието на хлорофила и биомасата на културата. Той изчислява реално усвоения азот от културата. Оптималните норми на торене се изчисляват от специалните алгоритми в софтуер на N-Sensor на база на усвоения азот и се изпращат към контролера на торачката или пръскачката, която съответно променя внесеното количество във всеки един момент.

N-Sensor_VRA

Целият процес по определяне на нуждата от азот на растенията и внасянето на правилата норма тор се случва мигновено без забавяне.

„Агрономия в реално време“ – вече е възможно!

Разработка и развитие на N-Sensor

Разработването на Yara N-Sensoor започва средата на 90-те години в научно-изследователския център на Yara в Германия. Първият N-Sensor e пуснат в употреба 1999 г. за зърнено-житни култури.

N-Senosr_Classic

N-Sensor непрекъснато се развива и подобрява до днес, като се усъвършенстват алгоритмите за зърнено-житните култури, а освен това се добавят и нови култури като рапица, царевица и други. Само в периода между 1997 и 2010 са проведени над 250 полеви опита с цел развитие и подобряване на алгоритмите.

N-Sensor и N-Sensor ALS – две системи, една философия

През 2006 г. Yara пуска новия N-Sensor ALS (Active Light Source – активен източник на светлина), който работи по същия начин като класическия сензор – определя нуждата от азот на растенията на базата на отразената светлина. И двете системи използват едни и същи алгоритми базирани на полеви опити, и двете са свързани със дисплей в кабината на трактора, на който се записва GPS местоположение и измерената биомаса. Основната разлика между двете системи е, че ALS има собствен източник на светлина. Освен измерването на отразената дневна светлина N-Sensor ALS постоянно изпраща светлинен импулс използвайки ксенонови лампи.  Това прави ALS версията независима от околната светлина, като е годна за работа дори и през нощта.

N-Sensor

Постижения:

  • Yara N-Sensor ALS получи RASE златен медал през 2008
  • Увеличаване на добива от зърнено-житни култури с 3.5% без увеличаване на количествата тор
  • Увеличаване на добива от рапица с 3.9 % без увеличаване на количествата тор
  • Регистрирани са икономии на азот до 14%
  • Увеличената ефективност от употребата на азот намаля въглеродните емисии от 10-30%
  • Увеличаване на производителността при жътва с 12-20% чрез редуциране на полягането, по-малки загуби и по високи скорости на прибиране
  • Повишаване на консистенцията на протеиновите нива в зърнените култури средно с 0,2-0,5% над целта
  • 80% редуциране на полягането (в сравнение с културите, при които азотът е приложен при конвенционалните практики)